Ако храненето на детето изправя всички в къщи на нокти

„Синът ми се оплаква винаги, че получава по-малко от десерта, отколкото сестра му.“

Децата си представят любовта на родителите като една огромна торта, от която всеки иска да получи по-голямото парче. Храната е любов, затова всеки иска повече и то - в своята чинийка. 
Когато има ревност, не е нужно всичко да е по равно и да е еднакво, нито да броите колко пържени картофа е получило едното и колко другото дете. Това няма да даде никакъв резултат. Този, който ревнува, винаги ще си мисли, че е ощетен. 

Направете обратното. Поднасяйте различни блюда на всяко, според предпочитанията и глада му. Кажете: “Ти получаваш повече месо, защото го обичаш, докато сестра ти получава повече крем, защото това предпочита!“

„Дъщеря ми иска непрекъснато да яде едно и също - пържени картофи, кюфтета, плодово мляко. Отказва зеленчуци, плодове, риба!“

Продължавайте да ѝ предлагате всичко. Не я обвинявайте и сервирайте зеленчуци на всяко ядене. Не ги прикривайте под другите вкусотии в чинията.
Приготвяйте ги просто – задушени, на пара и ги сервирайте по един и същ начин. На детето му е нужно време, за да свикне с всяко ядене.
Обяснете ѝ, че вече е голяма и, че има право да яде същото меню като възрастните. Включете я в пазаруването и най-вече в готвенето.

„Детето се храни, когато е на гости, а у нас се муси на всичко!“

Детето ви е разбрало, че храната е инвестиция за мама и татко, защото тя е израз на любов. Като отказва да се храни, то ви ядосва, вади ви от кожата, но също така се утвърждава и воюва за своята самостоятелност. 
Щом бутне настрани чинията, не коментирайте и обсъждайте. Не се сърдете, не се тревожете, защото вие му предавате вашия стрес.
Не го принуждавайте да яде, защото така ще засилите съпротивата. Опитайте се да не превръщате отказът от храна в проблем. Така ще дадете възможност на детето да се утвърждава и да добива самостоятелност по други начини.
Щом се храни добре в присъствие на други деца, се възползвайте - излизайте навън или ги канете в къщи за обяд или вечеря.
Научете детето да се храни бавно, да дъвче добре храната и да познава различните вкусове – сладко, пикантно, кисело …

„Синът ми иска да се забавлява, докато се храни.“

Ако той хвърля лъжицата, за да се храни с пръсти, го оставете да бърка в чинията. Ако му откажете този етап на „хранене-удоволствие“ и го заставите да яде правилно и чисто от ранна възраст, то ще изрази недоволството си и ще превърне храненето в проблем. 
Оставете го да играе, докато яде. Това ще събуди 5-те му сетива: вкус, обоняние, тактилни усещания, зрение и слух.
Изчакайте да навърши 3 години и започнете да го учите правилно да държи вилицата и да не цапа навсякъде.

„Синът ми цял ден похапва нещо, а като седне на масата, нищо не иска!“

Това похапване е „постижение“ на бебето от момента, когато самостоятелно започне да си отваря шкафовете. Опитайте се да не го насърчавате.
Не му давайте храна, за да го успокоите, когато е тъжно или отегчено. Ако на масата не проявява желание да се храни, без да се нервирате, най-спокойно кажете: „Ти не си гладен, добре. Може да станеш от масата. Ще ядеш довечера, когато огладнееш!“ 
И край. 2 часа по-късно не му предлагайте нищо, само защото сте тревожна, че не е яло на обяд и е останало гладно. Нужно е да удържите докрай.

Източник: parents.fr, адаптация Мона Василева